Столичният кмет Васил Терзиев отрече на 20 септември 2026 г., че е обещавал охраната на Природен парк „Витоша“ на Ивайло Калушев или на свързана с него група.

Пред БНТ Терзиев заяви, че разговорите са били само за възможността планината да се пази с малко служители и повече технологии. Той посочи, че Столичната община няма правомощия да поема такъв ангажимент.

Спорът е свързан с твърдение за договорка за охраната на Витоша. Публично потвърждение за сключено споразумение или поет ангажимент не е представено.

Как започна спорът

Твърдението за уговорка между Терзиев и Калушев беше направено на 14 септември от криминалния психолог Росен Йорданов. Това стана при представяне на заключения по експертиза, свързана със случая „Петрохан“.

Кметът отрече да е отправял подобно предложение. По думите му е обсъждан единствено модел за опазване на планината при ограничен брой служители.

Терзиев заяви, че в миналото паркът е разполагал с много повече служители, докато сега ресурсът е ограничен. Това е заявил и пред Stolica.bg.

Кой има правомощията

Дирекция „Природен парк Витоша“ е структура в системата на Изпълнителната агенция по горите. Официалната страница на парка посочва, че контролни функции изпълняват няколко институции:

  • Министерството на земеделието и храните;
  • Изпълнителната агенция по горите;
  • регионалните органи по горския контрол.

Столичната община не може едностранно да възложи охраната на парка на частна организация. Отговорността за контрола върху защитената територия е разпределена между държавни структури.

За софиянци това има пряк практически ефект. Витоша е основна зона за разходки, спорт и туризъм, но общината не е единственият орган, който отговаря за контрола в парка.

Какво остава нерешено

Изявлението на Терзиев изяснява неговата позиция, но не решава проблема с недостига на служители и контрола в парка.

Министерството на околната среда и водите прекрати през април 2026 г. процедурата за актуализация на плана за управление на Витоша. Министерството обяви, че ще започне работа по нов документ.

Докато няма нов план и допълнителни ресурси, остават отворени три практически въпроса:

  • кой реално контролира нарушенията;
  • как се координират институциите;
  • с какъв бюджет се пази планината.

Така спорът има последици отвъд политическите изявления. Той поставя въпроса дали съществуващото разпределение на правомощията е подкрепено с достатъчно хора и средства.